2 дена

Брей как си минаха 2 дена, а аз все още седя тъпо и гледам още по-тъпо новосъздадения блог, чудейки се за какво да пиша. Ми д'еа в тея скучни студени януарски денонощия какво да прави човек? Спи. Тялото е предразположено към доволно количество умора като му лепнеш малко студ. Типичната картина на разплути прасета лежащи на канапета е характерна за Щатите, докато нашенския българин всяка сутрин става в шест нула нула, прави си един бидон кафе, въвежда си някакъв що-годе приличен вид и тръгва по неосветеното стълбище на разбичканата панелка. Излизайки от входа поздравява бялата мечка, която се тресе завита с едно родопско одеялце, а до нея лежат останките на тип, имал нещастието да си забрави ключа. Изхабяваш малко нерви и време, за да запалиш замръзналия "Кадет", след което отпрашваш за бачкането по неопесъчените "пътища". И там к'во? Работиш цял ден кат' мармот за 5 лв... поне шоколад да ти даваха. Прибираш се по тъмно с 'чупения "Чавдар", тъй като "западната" кола е показала характер. Слизайки от рейса се озоваваш по гръб, заради приятната заледена локвичка до която е спрял шофьорът. А докато ставаш му виждаш ехидната усмивка в огдеалото, както и липсата на значително количество зъбки (бел. ав. - предполага се избити от потърпевши на адските му деяния). Минаваш през кварталната кръчма, откъдето си гепиш 2 бири "Каменица", а с тях ти дават и промоционално дискче "Годишни музикални награди на БГ Радио: Част 2", с което ти напомнят, че си втора класа. И така след такъв приятен ден как да не седне човек да си пийва биричката и да си върти диска на пръста, поради факта, че "Sony"-то, което му бяха подарили за абитурентския, сдаде багажа миналата седмица. След няколко разходки до кръчмата и покупка на чифтчета бирички, дори и дискът става ненужен, тъй като "Сбогом, моя любов" на Васил Найденов започва да кънти в съзнанието ви. Веселбата приключва, когато нахалният GSM "кукурига" някъде около... шест без десет...