За времето и още нещо...

Поредната порция дни отмина като птичи грип - дунавско крайбрежие. И докато нервните гълъбчета държаха термометри под крилцата, а щраусите се научиха да летят, само и само да избегнат коварната болест, наш' Гошо ( бел. ав. - т.е. аз) седя на топло, но не зад решетките, а под останалото без дъх климатиче. И въпреки, че навън времето е страхотно, горката перчица не спря да се върти. В ролята на злия диктатор, убиецът на електромери и златната мина за Електроснабдяване™ Пловдив, аз все пак успях да се възползвам от топлото време, като направих една разходка до Асеновград. Пътуването, както винаги беше... запомнящо се. Гласовете на хиляди ученици, прибиращи се от занимания, образуваха хор, заглушаващ дори тези... нали ги знаете... с дебелите негърки в тях. Вагоните подскачаха, а радостните песни на дечурлигата достигаха своя апогей на всеки десет секунди. Всичко това комбинирано с преобладаващото турско присъствие, ме накара да се чувствам сякаш съм в "Ориент Експрес". Затворих очи и се върнах години назад във времето... усетих миризмата на старо... а мое би тя идваше от мазния циганин срещу мен... кой знае, кой знае... Животът се върна едва когато мотрисата отвори ръждясалите врати и аз заприпках жизнерадостно към две купчини с въглища, разположени гордо насред "гарата". Минавайки през калния Grand Canyon, все пак се добрах до къщата на роднините, в която за жалост се застоях едва няколко часа. Но какво да се прави... непредвидените разходки в Пловдив и играта на снукър, лекинко промениха програмата ми. И все пак има Господ. На връщане пътувах с братовчеда, а влакът беше празен. За сметка на това, Господ реши да ми спести продължителното щастие и ме прати отново в цигански катун, стратегически разположен в автобус с номер 116, с който всъщност пътувам всеки шибан ден. И все пак някак се добрах до нас.
Следващият ден прекарах в медитация. Глупости, ходих да се подстрижа, че бях втори братовчед на Елвис. Деа, много бързо расте таз' коса. И после кво? Пишиииииии... Сцепих се от статии. До 3 писах, ех. Пък днес в 10 станах да ходя у едно приятелче, че проблеми с компа има. Поживях си у тях едно следобедче и след гладката инсталация на нов Win, последва яростно копиране на всевъзможен софтуер. DVD-то молеше за помощ, но бат' RIP неуморно вкарваше и изкарваше... дисковете като майстор-фурнаджия. И ет' ме. Пиша си в блога, защото имам нужда да издрънкам глупостите, които са ми в главата.
Ми, това е.